Dental Tribune Bulgarian Edition

София, бул. „Мария Луиза“ №191, тел.: 02/93 15 137, 0897 961 399 e-mail: artdental@abv.bg, www.artdentalstudio.com Правилният избор за Вашата успешна дентална практика Успешното почистване и оформяне на кореновите ка- нали изисква наличието на иригационни разтвори, кои- то могат да бъдат въведе- ни в апикалната трета на кореновите канали само след разширяване с инструмен- ти (1–4). никел-титановите (NiTi) ротационни инстру- менти станаха важно по- мощно средство за оформя- нето на кореновите канали, като резултатите с тези инструменти са доста пред- сказуеми (5). ротационните инструменти обаче се пред- ставят сравнително слабо в дълги, овални канали, какви- Препариране на коренови канали на горни молари със самоажустираща се пила: микрокомпютърно томографско изследване овЕ а. ПЕтЕРс, DMD, MS, PhD*, и фРаНК ПаКЕ, Dr MeD DenT† то са дисталните канали на долните молари, тъй като при тези условия те не пре- парират механично 60% или повече от повърхностите на каналите (6). Съвсем наскоро се появи една нова концепция, на така наречената самоажустираща се пила (СаП), която позволя- ва равномерно отстраняване на дентина в овални канали. Препарирането на коренови- те канали посредством тази пила е описано количествено само при предни зъби (7), но не и при молари. ефектите на оформянето на кореновите канали се оце- няваха освен чрез други под- ходи и посредством рентгено- графии с двойно експониране (8), от напречни срезове чрез използването на техниката на Bramante (9), а по-отско- ро чрез използването на дан- ни от микрокомпютърна то- мография (Мкт) (10). Послед- ната техника позволява неде- структивен количествен ана- лиз на променливи, като обем, повърхности, форма при на- пречен срез, скосяване и про- цент на обработена повърх- ност (11). По-ранни изследвания по- казват, че разликите в канал- ната анатомия между пала- тиналните (П), медиобукал- ните (MБ) и дистобукалните (ДБ) канали играе значителна роля за резултатите от оф- ормянето (12). По-тесни или плоски канали, като MB кана- ли, биха имали повече необра- ботена повърхност, а при по- малките и извити MB канали се получава по-голямо канал- но транспортиране, отколко- то при P канали. матЕРиали и мЕтодиКа изБоР На зъБи Двайсет човешки гор- ни молара бяха избрани сред зъби, екстрахирани по причи- ни, несвързани с това изслед- ване, и до използването им бяха съхранявани в разтвор на 0.1% тимол при темпера- тура от 4ºС. зъбите бяха с матурирали апекси и без фрактури или из- куствени изменения. те бяха монтирани на стойки за ска- ниращ електрон-микроскоп и сканирани в Мкт при изотроп- на резолюция от 20 μм (μСт 40; Scanco Medical, Brutisellen, Швейцария) по утвърдени методи (10, 15). внимател- но бяха подбрани зъби, които нямат очевиден орифициум на четвърти канал, така че да се включат и зъби с плосък буколингвално мезиобукален канал. в зъбите бе препари- ран кавитет за достъп с ви- сокооборотни борери и бе по- твърдена проходимостта на каналите. коронарното раз- ширяване бе постигнато с #2 Gates Gildden борери (Dentsply Maillefer, Balaigues, Швейца- рия) на дълбочина 2–3 мм под емайло-циментовата грани- ца. След това работната дъл- жина бе определена с к-пили номер 10 ((Dentsply Maillefer) и рентгенографии; работните дължини (рД) бяха определе- ни на 1 мм от рентгенологич- ния апекс. След това във все- ки канал бе въведена к-пила #20. ако тя достигаше до рД, не бе извършвана друга препа- рация. ако каналът бе по-те- сен, той бе препариран, дока- то к-пила #20 може свободно да достигне до рД. инструментиране на ко- реновите канали със СаП СаП инструментите бяха използвани с вибриращ нако- нечник с движения навън–на- вътре (GENTLEpower, KaVo, Bieberach a.d. Riss, Германия, съчетан с RDT3 глава, Redent Nova, Ra’anana, израел) (16) на честота от 83.3 Hz (5000 дви- жения в минута) и амплиту- да от 0.4 мм. това движение, заедно с близкия контакт по цялата циркумференция и дължина на канала и леко гра- павата повърхност на пила- та, доведе до отстраняване- то на слой дентин с пилещо движение. кухият дизайн поз- воляваше непрекъснато про- миване през цялата проце- дура. Специално устройство за промиване (VATEA; ReDent Nova) бе свързано с иригаци- онния отвор на пилата и оси- гуряваше приток на промивен разтвор (3% NaOCl) при ско- рост от 5 ml/min. СаП от 1.5 мм бе въведен във всеки канал, докато нако- нечникът вибрира, и нежно бе преместен апикално с прекъс- ващи движения навън–навъ- тре с амплитуда от 5 мм, до- като достигне предварител- но определената рД. всеки СаП бе използван за 4 минути във всеки канал с непрекъсна- то промиване (16); всички пре- парации бяха извършени от един-единствен общопракти- куващ лекар по дентална ме- дицина, който е обучен за ра- бота със СаП инструменти. всеки максиларен молар бе препариран с нов СаП и кана- лите бяха инструментирани в случайна последователност, напр. равен брой МБ, ДБ и р канали бяха инструментира- ни като първи канал с нова пила. на клинициста не бе поз- волено да види виртуалните модели на реконструираните зъби преди препарацията на кореновите канали и по вре- ме на лечението. това бе на- правено с цел да се избегне су- бективност чрез опит ръчно да се насочи препарационни- ят инструмент в потенциал- но необработена област. оЦЕНКа на базата на Мкт скани- ране бяха конструирани вир- туални модели на коренови- те канали и те бяха насло- жени с точност над 1 воксел. Прецизното репозиционира- не на предварителните и фи- налните образи бе гаранти- рано чрез комбинация от спе- циално изработени стойки и софтуерно контролиран ал- горитъм за суперимпозиране (11, 15, 17); получените в ре- зултат на това цветово ко- дирани модели на коренови- те канали (зеленото показва преоперативното състояние, червеното – постоперативни- те канални повърхности) поз- волиха количествено сравне- ние на каналите преди и след оформяне. Първоначалните набори данни при резолюция 20 μм бяха реформатирани с резо- люция от 34 μм, за да се уле- сни директното сравнение с по-ранни изследвания, при ко- ито е използвана същата екс- периментална постановка (10, 12), което доведе до общо 80 Мкт набора данни с 2 раз- лични резолюции (20 μм и μ 34 м). за индивидуалните кана- ли оценката бе направена за цялата дължина на канала до нивото на емайло-циментова- та граница, както и в апикал- ните 4 мм с помощта на спе- циално създаден софтуер (IPL; Scanco Medical), както бе оп- исано по-рано (15). видът на напречния срез, кръгъл или ос- морковиден, бе изразен като индекс на структурния мо- дел (SMI). този стереологичен индекс варира от 1 (успоред- ни пластини) до 4 (перфектен кръг) и бе описан подробно по- рано (11). Увеличението в обема и площта бе изчислено чрез из- важдане на стойностите на третираните канали от тези за нелекуваните. насло- жените образи на площта на каналите преди и след препа- рация бяха изследвани за ко- личествено оценяване на ин- струментираната повърх- ност. този параметър бе из- разен като процент на ста- тични повърхностни воксели от общия брой повърхностни воксели. както бе описано по- рано (11), транспортиране- то на канала бе оценено от „гравитационните центро- ве“, калкулирани за всеки срез и свързани с пунктирна линия по z-оста. Средата стойност на транспортиране бе оцене- на чрез сравняване на грави- тационния център преди и след лечението за апикална- та, средната и коронарната трета на канала. статистичЕсКи аНализ Приетото за нормално бе проверено и данните бяха оп- ределени като средна стой- ност +- стандартно откло- нение. оригиналният воксел обем в този набор данни бе 8 х 10-6 мм3 ; обемните дан- ни са окръглени до 1/100 мм3, данните за площ са окръглени до 1/100 мм2, данните за пре- парираната площ от канал- ната повърхност са предста- вени като проценти, съотне- сени към преоперативната В ъвЕдЕНиЕ Целта на това изследване бе да опише свой- ствата на един нов никел-титанов инстру- мент – самоажустиращата се пила (САП), по отноше- ние оформянето на корено- вите канали на горни мола- ри. Методи: Двадесет мак- силарни молара бяха ска- нирани чрез използването на микрокомпютърна то- мография при резолюция 20 µm. Каналите бяха оформе- ни с помощта на САП с не- прекъсната иригация и на- конечник, осигуряващ вибри- ращо движение навътре–на- вън. Промените в обема на каналите, в тяхната обща повърхност и напречна гео- метрията бяха сравнени с преоперативните стойно- сти. Също така бе определе- на степента на транспор- тиране на каналите и не- препарираната повърхност. Данните бяха нормално раз- пределени и бяха сравнени чрез вариационен анализ. Ре- зултати: Преоперативно средният обем на канали- те бе 2.88 ± 1.32, 1.50 ± 0.99 и 4.30 ±1.89 mm3 съответ- но за медиобукалния (МБ), дистобукалния (ДБ) и пала- тиналния (П) канал; тези стойности бяха статисти- чески сходни със същите от по-ранни изследвания със съ- щия протокол. Обемите и площта се увеличаваха зна- чително за МБ, ДБ и П ка- нали; средните стойности на канално транспортира- не в апикалните и средни- те трети на кореновите канали варираха между 31 и 89 µm. Средно непрепари- раните повърхности бяха 25.8% ± 12.4%, 22.1% ± 12.0% и 25.2% ± 11.3%, съответно в МБ, ДБ и П канали (P > .05) при оценяване с висока резо- люция. Заключение: При из- ползването на САП инстру- ментите in vitro каналите на максиларните молари бяха препарирани хомоген- но и циркумферентно с мал- ко канално транспортиране (J Endod 2011;37:53–57). изСлеДвания • теХнолоГии10